Сръбските окцидентализми на –ичар в т.нар. „македонски jазик“

В предходна публикация представих съществителните, завършващи на форманта –ичар в югомакедонски, които са общи с БКЕ, а така също и домашните сърбизми, проникнали в югомакедонския и собственото югомакедонско словотворчество. Въведох и названието ‘югомакедонски’ за проучваната езикова норма[1]. 

Нека припомня, че по този начин се постига разграничение между традиционните български македонски народни говори, говорени по-рано в широкия ареал на географска Македония върху територията на четири съвременни държави – Република Северна Македония, България, Гърция и Албания (Голо Бърдо), и политическия езиков конструкт, системно и целенасочено прокарван в последните 75 години, откакто съществуват политически институции, които да го подкрепят...