Борис Сарафов в освободителните борби на българите от Македония и Одринско

Сп. "Македонски преглед", 2022, кн. 3. Слави Славов. Революцията като съдба. Поручик Борис Сарафов в освободителните борби на българите от Македония и Одринско...11-42

Борис Сарафов (1872 – 1907), от чието рождение тази година се навършиха 150 години, несъмнено е една от най-ярките, разпознаваеми и крупни фигури в историята на македоно-одринското освободително движение. Неговото име и до днес предизвиква нееднозначни, често поляризирани, дори диаметрално противоположни оценки, но никога равнодушие. 

 Още приживе мненията за бележития български революционер се движат в широкия диапазон от апологизирането до пълното отрицание. Към това по-късно се прибавят и наслагвания от идеологически и конюнктурен характер. Почти през целия комунистически период ролята на Сарафов бе съзнателно премълчавана, а доколкото се споменаваше, то бе в изцяло негативна светлина – своеобразен остракизъм, от който поне бе пощаден неговият по-малък брат, известният театрален деец Кръстьо Сарафов. 

В основата на отношението на „народната власт“ към революционера Сарафов стоеше аксиоматичното схващане, че като офицер той е близък до правителствените и дворцовите среди, и на тази база – „реакционер“, „върховист“ и отявлен противник на „прогресивните“ среди във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). 

Едва от началото на 80-те години на XX век, но окончателно след държавнополитическите промени в България през 1989 г., оценката за Сарафов стана по-обективна. Въпреки че се появиха (донякъде компесаторно) и изследвания, които го идеализираха и преекспонираха реалните му заслуги за революционното движение, днес може да се каже, че поне сред професионалната колегия балансираната и обективна оценка за него е доминираща...