"Гоце Делчев заслужава да остане такъв, какъвто са го запомнили съвременниците му – може би най-благият революционер, вечно жив и близък светъл
лик – пазител на историческата правда за македонския българин.
Да започнем изложението си от самото начало. То избликва от
Кукуш – някогашната цитадела на българския дух и свяст в Южна Македония.
Здраво българско е и семейството на Гоце – майка му Султана, татко му Никола, сестрите му Руша (Мария, Маруша), Тина (Катерина), Лика (Велика), Цоца (Стойна, Цона?) и Еленка, братята му Димитър(Мицо), Милан и Христо[3].
Само един от четиримата братя, Христо, ще го постигне естествена, от природата смърт. Другите – Гоце, Мицо и Милан, ще паднат на бойното поле за българската свобода, пронизани от турски куршум, в рамките само на три години, 1901 – 1903. Христо
куршумът – освен турският, и сръбският, гръцкият, „англо-френският“ – просто го е пощадил, макар че и той, както впрочем и сестрата Руша,
е носил пушка на рамо през въстания и войни".
Македонският научен институт е най-старият научен център в света за проучване миналото, етнографията, говорите и икономиката на географската област Македония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар