Възстановяването на ВМОРО под ръководството на Тодор Александров през 1909 – 1911 г.

"Младотурската революция (т.нар. Хуриет) от лятото на 1908 г. за броени дни драстично променя обществено-политическите нагласи в Османската империя. Въпреки че от самото начало придобива леко водевилен характер с осезаем привкус на класически военен преврат, събитието отприщва вълна от бурни реакции и емоции сред разнородното в етнически, културен и конфесионален план население на империята, които трудно биха могли да бъдат определени като изцяло режисирани. Обявеното от младотурците възстановяване на ефимерно просъществувалата османска конституция от 1876 г., придружено от цялостното демократизиране на обществено-политическия живот и от обещания за бъдещи още по-радикални промени, предизвиква приповдигнати, дори еуфорични настроения. 

Празничните шествия и митинги в големите градове, на които най-честите думи в речите на ораторите са „свобода“, „равенство“ и „братство“, звуците на „Марсилезата“, изпълнявана от военните оркестри, повсеместното присъствие на червения цвят – универсалния код на революцията, под формата на знамена, транспаранти и декорации по улиците и по военните мундири – всичко това създава усещането, че в Османската империя е настъпило нещо наистина голямо и необратимо. 

Съпоставена с ретроградния режим на султан Абдул Хамид II (1842 – 1918), картината е толкова различна, контрастна и дори сюрреалистична, че изненаданите чуждестранни дипломати в продъл- жение на седмици не могат намерят формулата за едно относително вярно, трезво и обективно обрисуване на случилото се в империята. Затова и не е чудно, че за българското революционно движение в Евро- пейска Турция, олицетворявано от Вътрешната македоно-одринска ре- волюционна организация (ВМОРО), промяната на 11/24 юли, въпреки някои предварителни индикации на местно ниво, също е изненадваща, а същевременно – и сериозно предизвикателство, което поставя на из- питание самото съществуване на Организацията..."