Проф. Александър Балабанов – ревнител, пазител и строител на българския език

Известно е, че още приживе проф. Александър Балабанов (1879 – 1955) е бил смятан за „… най-популярният човек в България и един от най-популярните българи в чужбина“. „Идват отдалече да го видят и е назоваван най-интересен за всичко: и с живота си, и с делата си, и с приказките си“[1]. 

Така Симеон Радев (1879 – 1967) си припомня своята реч, произнесена по повод Балабановия юбилей, където е нарекъл приятеля си „най-популярната личност на българската интелигенция“[2]. 

Балабанов несъмнено е бил полиглот. На тази основа той е бил и космополит. Това му дава правото да бъде и безкраен патриот, за какъвто се определя и С. Радев. Патриотизмът и на двамата, както и на други български интелекту- алци, не може да не произхожда преди всичко от боравенето с тънкостите на българския език. Можем да определим Ал. Балабанов като безкраен по- знавач и пазител на българския език. При баща арменец, при гимназиално класическо образование в София, при следване в Лайпциг и Ерланген... Колко ли езика е знаел Балабанов? 

В спомените си той пише, че в младежките си години не е знаел немски добре, затова с колегите си в Германия е говорел на латински – езикът на Цицерон и Овидий[3]. Старогръцки и ла- тински – два мъртви езика – Балабанов е владеел до такова съвършенство, че е пишел стихове на тия езици. Още като ученик се залавя с преводи на Илиада, публикувани в професорското списание „Български преглед“..."