През 1861 г. в Загреб от печатницата на Антун Якич излиза един от най-значимите ни възрожденски книжовни паметници – сборник под надслов „Български народни песни“, съставен от братя Димитър и Константин Миладинови.
Сборникът се появява благодарение на спомоществователството на видния хърватски общественик и културен
деец, епископа в Джаково Йосип Юрай Щросмайер (1815 – 1905).
Още
преди да излезе целият тираж, Константин Миладинов (1830 – 1862)
взема част от напечатаните бройки и напуска Загреб. Днес не се знае
колко е бил тиражът на сборника. От предплатените броеве, списък на
Сборникът „Български народни песни“ в хърватския периодичен печат заявителите има на края
на книгата, може да се
предположи неговият
размер[1].
Няма коментари:
Публикуване на коментар