Вместо очерк за проф. Димитър Силяновски - Списание "Македонски преглед"

сряда, 22 август 2018 г.

Вместо очерк за проф. Димитър Силяновски

Преди време с мен се свърза млада колега, с която се бяхме запознали по повод курса по римско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Тази особено будна колега ми разказа за дейността си в Македонския научен институт и бъдещото честване на деня на Македония. Помолиме да ѝ помогна със съставянето на биографичен очерк за един от председателите на Института. Когато чух името, без колебание приех да помогна с каквото мога. Знаех за тази личност малко, но хората, които са споменавали това име – все хора с авторитет и положение в академичните среди – винаги са се изказвали с особена почит и уважение за него. 

Освен това историята на Юридическия факултет и неговите бляскави преподаватели винаги ме е привличала, което беше още една причина да опитам. Започнах лека-полека да търся информация за него. Обаждах се на различни хора, за да намеря връзка с роднините му. Търсех негови съвременници – колеги, приятели, студенти. За жалост все удрях на камък. Едни бяха неотдавна починали, други, макар и родственици, не знаеха нищо. В алманаха на факултета за него има написано обидно малко. 

Трудовете му отдавна са библиографска рядкост. Останах с впечатлението, че пати- ната на забравата е затъмнила спомена за този човек. Реших, че съм поел твърде голям залък за моята уста и потърсих телефона, за да съобщя на колегата, че макар и да ме е срам, няма да мога да помогна. Помислих малко. От една страна, не ми се искаше да се отказвам, а от друга, не ми се искаше да преповтарям написаните вече спомени на проф. Венедиков и проф. Яновски – всеки може да седне и да ги прочете. Нещо в мен говореше, че тази личност не бива да остава в забвение и трябва да се почете по някакъв начин.  

Исках да разкажа нещо, без да преповтарям факти за личността му – това може да разбере всеки от посочените вече спомени. Онова, което можех да разкажа от позицията на млад човек, току-що завършил факултета и поел по академичната стълба, е защо ни е необходима такава личност днес, какви са изводите, които можем да направим за нашето време и за нас самите като хората на това време. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар