Етнически състав на населението в Западна Македония през Втората световна война по албански официални статистики

След разгрома на Кралство Югославия през април 1941 г. територията на Вардарска Македония е пресечена с демаркационна линия между България и Италия. 

По-голямата част от областта попада под българска администрация, докато западните части, а именно – Тетовско, Гостиварско, Дебърско, Кичевско, Стружко, както и дялове от Охридско и Преспанско, общо около 4000 кв. км, влизат в италианската зона и в тях е установена италианско-албанска администрация[1].

Между България и Италия се пораждат редица спорове относно справедливостта на териториалното разграничение. Българската страна изтъква, че в италианската зона са останали чисто български краища. Българското население там е подложено на натиск от албанската администрация, на терор и преследване от албански националисти и разбойнически банди. 

Особено остър е спорът за числеността на българското население в италианската зона, както и на албанското население в българската зона на Македония. Българското военновременно управление във Вардарска Македония изработва през 1942 г. своя статистика за народностния състав на населението, което се намира в българската зона[2]...