Лексиката на Раховец, Призренско като свидетелство за същността на местния говор „Bulgarishtja“

Известно е, че българските особености на моравските говори личат най-ярко на фонетично и на морфологично равнище. Това се доказва от трудовете на Б. Цонев, към които се присъединяват и проучванията на редица други изследователи. 

На лексикално равнище между славянските езици съществува един масивен общ пласт, към който естествено се прибавят твърде многото прилики между двата близкородствени езика – български и сръбски. 

Все пак в трудовете на Б. Цонев се отделя внимание и на типично българските особености в областта на лексиката. Така той пише: „Секи поморавец знае напр., че думите кашика, сирке, мердвен, авлия не са негови думи, че „моравски“ вместо тях се употребяват думи ложица, оцът, слъба, двор, но щом иска да говори „аслъ по српски“ той ще каже кашика (калинка – вероятно грешка в изданието – бел.а.) и сирке и пр.“1...